Simona, Bulgaria.
Reblogged from smiledfuck  33 notes

Господи, обичах я. Наистина. Страстно и силно. До болка. Всеки ден, всяка секунда. Не съжалявам. Научих много. Държах ръката й, понякога ме даряваше с онези нейни дълги прегръдки, целувах я сякаш го правя за последно. И за моментите, в които бавно ръцете ни се преплитаха. И за тях не съжалявам. Господи, обичах я. Наистина. От “здравей” до “сбогом” та и след това. By (via smiledfuck)

Reblogged from iambulgarian  321 notes

Слаба е и бедна човешката реч, никога не може да се изкаже напълно това, което става в човешкото сърце. By Димитър Талев ”Железният светилник” (via fuckofffdarling)